Разширено търсене

1. Пряко данъчно облагане на юридическите лица

Данъчното облагане на приходите и печалбите на юридическите лица е уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Във връзка с членството на България в Европейския съюз от 01.01.2007г., беше приет нов Закон за корпоративното подоходно облагане, който отговори на нуждата от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на Европейските директиви в областта на прякото данъчно облагане.

 

Освен корпоративния данък, с който се облагат печалбите на юридическите лица, ЗКПО урежда и други видове данъци, като:

  • Алтернативен на корпоративния данък, който се налага върху: дейността на организаторите на хазартни игри; върху дохода на бюджетни предприятия от търговски сделки, както и от отдаване под наем на  движимо и недвижимо имущество; дейностите по  опериране на кораби;
  • Данъци върху корпоративните разходи. Разходите, определени като задължителни по закон, следва да бъдат признати за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите;
  • Данък, удържан върху доходите на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България.

1.1. Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са:

  • местните юридически лица;
  • чуждестранните юридически лица, които осъществяват икономическа дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
  • едноличните търговци - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (когато осъществяват дейности, облагаеми с алтернативен на корпоративния данък);
  • физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (лицата, които са създали бизнес, който съобразно целите и обхвата си изисква дейностите да бъдат извършвани по търговски начин): в случаите, посочени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  • работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи (допълнителните служебни облаги).
  • За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

1.2. Корпоративен данък

Данъчната ставка на корпоративния данък  в България е 10 на сто.

 

1.2.1. Печалби, предмет на данъчно облагане

Местните юридически лица се облагат с данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните юридически лица подлежат на данъчно облагане по ЗКПО за  печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, както и за доходите, посочени в ЗКПО, с източник в Република България.

 

Местни юридически лица са юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство. Местни юридически лица са също и дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, както и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

 

Повечето данъчни разпоредби, включително основните норми за данъчните насърчителни мерки, се прилагат еднакво към местните и чуждестранните юридически лица, които осъществяват икономическа дейност в Република България чрез място на стопанска дейност в страната.

 

1.2.2. Групово данъчно облагане. Сделки между свързани лица.

В България не се признава груповото данъчно облагане. Всяко юридическо лице се облага като отделен данъкоплатец.

 

България прилага данъчни норми, регулиращи намаляването на размера на данъка и данъчнооблагаемия доход от сделки между свързани лица. Тези нормативни разпоредби се прилагат както към сделки, извършвани в границите на страната, така и извън тях, между свързани лица. Българското законодателство в тази област е много сходно с общоприетите стандарти, прилагани в Европейския съюз.

 

1.2.3. Деклариране и заплащане на корпоративния данък

В България данъчната година съвпада с календарната. Данъчнозадълженото лице трябва да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и за дължимия годишен корпоративен данък до 31 март на следващата година. На данъчнозадължено лице, което не подаде данъчна декларация или не я подаде в законоустановения срок, или не декларира, или декларира обстоятелства и подробности, които биха довели до погрешно изчисляване на дължимия данък в по-нисък размер или до недължимо намаляване на размера, преотстъпване или освобождаване от данъчно облагане, се налага глоба, в размер на 500 лева или в по-висок размер, но не повече от 3000 лева.

 

Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

 

Годишното балансово плащане трябва да бъде направено преди 31 март на следващата година. То се изчислява след приспадане от посочените в данъчната декларация данъчни задължения за годината на внесените авансови вноски за съответната година.

 

1.3. Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък

 

1.3.1. Преотстъпване на корпоративен данък

Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. ЗКПО предвижда специални изисквания към данъчнозадължените лица, за да имат право да се възползват от преотстъпване на данъка.

 

1.3.2. Освобождаване от облагане с корпоративен данък

Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране не се облагат с корпоративен данък.

 

Дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.

 

1.3.3. Данъчни облекчения

Данъчните облекчения се подразделят на общи данъчни облекчения и минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения.

 

Общите данъчни облекчения, от своя страна, са: 1) данъчно стимулиране при наемане на безработни лица (такива юридически лица имат право да намалят счетоводния финансов резултат със сумите, които са изплатили за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането); 2) данъчно стимулиране за предприятия, наемащи хора с увреждания (тези данъчнозадължени лица имат право на преотстъпване на корпоративния данък в пълен размер при посочени в закона условия); 3) данъчни стимули за социални и здравноосигурителни фондове (корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност, при посочени в закона условия).

 

Минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения


•        Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие – това облекчение може да се ползва при условие, че преотстъпеният данък ще бъде инвестиран в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначалната инвестиция. Законът изисква първоначалната инвестиция да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът; първоначалната инвестиция да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период и др. Данъчно задълженото лице се изисква да извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. В този случай корпоративният данък се преотстъпва на данъчно задълженото лице в размер до 100 на сто. Изисква се положително решение на Европейската комисия за предоставянето на такава държавна помощ.

 

•        Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ – то е ограничено в рамките на определени размери на държавна помощ, определени в закона. Преотстъпеният данък  трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът. Отново се изисква данъчно задълженото лице да извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. В този случай корпоративният данък се преотстъпва на данъчно задълженото лице в размер до 100 на сто.

 

•        Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители - Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, когато са изпълнени специалните законови изисквания .

 

Данъчното законодателство предвижда специални изисквания за различните видове държавна помощ.

 

1.4. Данък върху разходите

Данъчната ставка на данъка върху всички видове разходи е 10%. Като се има предвид обстоятелството, че данъкът върху разходите се признава за данъчни цели, действителната данъчна ставка е 9%.  Следните разходи, подкрепени с документи, са предмет на облагане с данък върху разходите:

 

1.4.1. Представителни разходи, свързани с дейността

Данъчно задължени лица за този вид данък са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Следователно, разходите на юридическите лица, които се облагат с алтернативен данък, не се облагат с данък върху разходите.  Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е брутната сума на начислените разходи за съответния месец.

 

1.4.2. Социални разходи в полза на персонала

Данъчно облагаемите разходи за социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и:

  • разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
  • разходите за ваучери за храна

 

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

Данъчно задължените лица са всички работодатели и възложители по договори за управление и контрол.

 

Не се облагат с данък социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са изпълнени посочените в закона условия.

 

Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Правилото не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Въпреки това, разходите за транспорт не се облагат с данък и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

 

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи са разходите, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за ваучери за храна е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

 

1.5. Данък, удържан при източника

Предмет на облагане с такъв данък е само доходът на местни и чуждестранни юридически лица, като облагането на доходите на физическите лица се регулира от Закона за данъка върху доходите на физическите лица.

 

1.5.1. Репатриране на печалба/Данък, удържан при доходи от дивиденти

С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

  • чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
  • местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

 

Не се удържа данък, когато дивидентите са разпределени в полза на: a) местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; b) договорен фонд или чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти. От 1 януари 2008 год., данъчната ставка на данъка, удържан при доходи от дивиденти, е намалена от 7% на 5%.

 

1.5.2. Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица

Определени доходи от бизнес и инвестиционна дейност на чуждестранни юридически лица, получени от източници в България, са предмет на окончателен плосък данък, който се удържа при източника. Данъчната ставка е 10%. Когато получателят на дохода е регистриран за данъчни цели в държава, с която България има сключен международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, данъчната ставка може да бъде намалена или лицето може да бъде освободено от задължение за заплащане на данъка, в зависимост от разпоредбите на съответния международен договор.

 

Посочените по-долу доходи на чуждестранно юридическо лице се облагат с данък, удържан при източника:

  • Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;
  • Доходите от сделки с такива финансови активи;
  • Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица:

1)   лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2)   доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;

3)    авторски и лицензионни възнаграждения;

4)   възнаграждения за технически услуги;

5)    възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

6)    възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

  • доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  • доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

 

Посочените доходи от източник в страната на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната  подлежат на облагане с данък при източника.

 

Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, както и с изключение на доходите от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

 

Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по ЗКПО, както и относно доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, както и с изключение на доходите от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната, данъкът при източника се удържа от получателя на дохода.

 

Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с дялове от капитала на публични дружества, дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, когато разпореждането с тези финансови инструменти е извършено на български регулиран пазар на ценни книжа.