Разширено търсене

12. Специфични секторни разрешителни

1.Електротехника и електроника

Българската правна рамка в областта на електротехниката и електрониката е напълно либерализирана, за да гарантира свободното движение на стоки и услуги. В същото време, българското законодателство е приведено в съответствие със законодателството на ЕС.

 

Основен принцип на закона в тази област, е свободното движение на стоки и услуги. Поради тази причина се въвеждат само основни характеристики на безопасността на продуктите и използването на стандарти е доброволно. Липсата на задължителна нормативна уредба в сектора електроника и електротехника, дава възможност за по-малко правителствена намеса и намаляване на регулаторната тежест.

 

В областта на стандартизацията, хармонизирани стандарти се прилагат в съответствие с вътрешните правила на европейските организации по стандартизация. Компетентен орган, отговорен за организирането и координирането на дейностите по отношение на националните стандарти е Българския институт по стандартизация, явявайки се  национален орган по стандартизация на Република България, включително по отношение на изготвяне, одобряване и разпространение на българския държавен стандарт (БДС). Основен принцип по силата на закона е доброволното прилагане на стандарти, равното третиране и достъпа за всички страни с интереси в работата по стандартизация.

 

Процедура за оценка на съответствието на радиосъоръжения и крайни електронни устройства за комуникация

Законова рамка

  • Законът за електронните съобщения
  • Законът за техническите изисквания към продуктите
  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства
  • Решение № 217 на Министерски съвет, от 29.03.2005, за приемане на списък на радиосъоръженията, които са обект на ограничения по отношение на тяхното въвеждане в експлоатация

Компетентен орган

  • Лице, на когото председателят на Държавната метрология и технически надзор агенция е издала лиценз за оценяване на съответствието

Процедури и необходими документи

  • Вътрешен производствен контрол
  • Вътрешен производствен контрол плюс специфични изпитвания на устройството
  • Вътрешен производствен контрол плюс специфични изпитвания на устройството и проверка на техническото досие
  • Пълно осигуряване на качеството

Условия

  • След задоволяване на изискванията по всяка процедура, оценяващото лице издава сертификат за съответствие
  • Устройствата трябва да бъдат пуснати в продажба и / или пуснати в експлоатация, когато те отговарят на съществените изисквания, маркировка за съответствие и при правилното им инсталиране, поддържане и използване по предназначение не са опасни за здравето и безопасността на хората, околната среда и имуществото.

 

2. Информационни технологии.

Пазарът на информационни технологии в България е свободно развиващ се, производството и износът на информационни технологии не са предмет на специализирано лицензиране.

В същото време, високотехнологичните дейности в областта на информационните технологии и услуги са един от приоритетните сектори на българската икономика в съответствие на Закона за насърчаване на инвестициите.

 

Процедурата по лицензиране е необходима единствено при производството на оптични дискове и/или матрици, за да се осигури защитата на авторското право и други сродни права. Основната отговорност на лицензираните производители е да инсталират код за идентификация на източника (SID-код) в тяхното оборудване. Лицензът се издава от министъра на икономиката и енергетиката.

 


Издаване на лиценз за производство на оптични дискове или матрици за тяхното производство

Процедура и необходими документи

  • Подаването на заявление за лиценз в Министерството на икономиката трябва да бъде придружено от следните документи:
  • Удостоверение за липсата на данъчни задължения;
  • Документи удостоверяващи собствеността/правото за ползване на производствените мощности;
  • Доклади за производствените мощности и наличните материали за производство;
  • Бизнес план;
  • SID-код;
  • Лизингов договор/нотариален акт + чертеж на помещенията, където са инсталирани производствените мощности;
  • Документи от митническата проверка на всяко вносно оборудване;
  • Декларация, че производствените мощности са инсталирани.

 

Условия

  • Приложения с представените документи се разглеждат от междуведомствена комисия, в рамките на 1 месец от подаването им.
  • В рамките на два месеца от подаване на заявлението, министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава лиценз или отказва такъв по регламентния ред.

 

 

3.Машиностроене

Секторите на машиностроенето покриват широк спектър от промишлени и търговски дейности. Българското законодателство, регламентиращи сроковете и условията на производство, употребата и търговията в областта на транспортното оборудване и машини е напълно либерализиран, за да осигури свободното движение на стоки и услуги. В същото време, националното законодателство е хармонизирано със законодателството на ЕС и предоставя пълен набор от предпазни мерки и стандарти за сигурност на произвежданите продукти.

 

Закона за техническите изисквания към продуктите осигурява обща рамка за транспониране на директивите, на базата на нов подход за техническо регулиране и на глобалния подход към оценка на съответствието на ЕС. Основната цел на закона е да се създадат условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в експлоатация на продуктите не представляват заплаха за живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни и на интересите на потребителите и околната среда.

 

Законът въвежда CE маркировка на продукт като се посочи, че производителят гарантира, че продуктът е в съответствие със основните изисквания на приложимите директиви на Европейската общност. Законодателството на ЕС налага основните изисквания към продуктите, по-специално изискванията за здравето и безопасността на продуктите, въведени на пазара, които са транспонирани в българското законодателство, като например изисквания за съответствието на машината, CE оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост и др.

 

Процедури по лицензиране са въведени по отношение на следните дейности:

(I) Лицензиране на лица за извършване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност;

(II) Издаване на разрешителни за оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания;

(III) Разрешение за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти и издаване на европейски технически одобрения.

Надзорен орган за издаване и контрол на лицензи и разрешителни е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

 

Регистрация на оборудване за селското и горското стопанство и изкопни машини

Правна рамка

  • Законът за регистрация и контрол на оборудване за селското и горското стопанство
  • Наредба № 7 от 2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделието и горското стопанство оборудване и машини за изкопни работи
  • Тарифа за таксите, събирани от Надзорния и Технически инспекторат с Министерството на земеделието и храните по Закона за регистрация и контрол на селското стопанство и горската техника

 

Компетентен орган

  • Ръководителят на съответния регионален офис на Надзорния и техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните

Процедури и необходими документи

  • Собственикът на оборудване трябва да подадат заявление с регионалния офис на Надзорния и Технически инспекторат в рамките на 30 дни от придобиването на имота
  • Документи, съгласно член 11, параграф 4 от Закона за регистрация и контрол на оборудване за селското и горското стопанство трябва да бъде приложен към заявлението

Срокове

  • Не е определен срок за приключване на процедурата по регистрация

 

6. Логистика

Логистичният сектор в България се определя като един от икономическите сектори с най-голям потенциал за развитие поради благоприятното географско положение на страната, както и на очакваното нарастване на бизнеса на логистичните компании в Централна и Източна Европа, с увеличаващото се търсене на логистично пространство.

Правната рамка по отношение на логистичния сектор обхваща Закона за пътищата, Закона трафика по пътищата, Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и др. Стратегията за устойчив развитие на Европейската комисия - "Европа 2020" също има влияние върху развитието на индустриални зони и следователно логистиката в България.

Пет транспортни коридора минават през територията на България, определен от Пан-европейската конференция на министрите на транспорта в Крит през 1994 г. и Хелзинки през 1997 г., а именно на Паневропейските транспортни коридори IV, VII, VIII, IX и X.

Един от приоритетите на националната транспортна политика е развитието на интермодалния транспорт и обвързаното с това превозване на товари. Интермодалните терминали трябва да бъдат включени в европейската мрежа от интермодални терминали и коридори за транспортни услуги. Интермодалният транспорт се очертава като приоритет в стратегията за развитие на транспортната инфраструктура до 2015 г., Стратегията за развитие на транспортната система до 2020 г. и Генералния план за транспорта, финансирани по Оперативна програма "Транспорт". Стратегията за интеграция с европейската транспортна инфраструктура на железопътната мрежа PF 2006 посочва като най-подходящи места за развитие на интермодалните терминали градовете София, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Димитровград, Горна Оряховица и Лом.

С цел извършването на карго и пътнически транспортни дейности е въведен специален лицензионен режим, който изисква превозът на пътници и товари да се извършва от превозвачи, които притежават валиден лиценз за целта, издадена в България или лиценз за международен превоз на пътници и товари в рамките на Общността. В България този лиценз се издава от министъра на транспорта за период от 5 години и може в последствие да се поднови за същия период.

 

Провеждане на товаро-транспортни и пътническо-транспортни дейности

Правна рамка

  • Закон за автомобилния транспорт
  • Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
  • Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта

Компетентен орган

  • Министърът на транспорта, информационните технологии и комуникациите или лица, упълномощени от него по предложение на Агенцията за администрация на превозни средства

Процедура и необходими документи

  • Подаване на заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответната ведомствена област на Държавна автомобилна инспекция
  • Документи, идентифициращи лицето, кандидатстващо за лиценз на превозните средства (автомобилни регистрации, досие на шофьора, споразумение за лизинг, документи, удостоверяващи наличието на тахометър и на устройство за ограничаване на скоростта, като и за двете е необходимо да са в добро работно състояние).

Срокове

  • Срок за издаване на лиценза: 1 месец от подаване на заявлението
  • Срок на валидност на лиценза: 5 години
  • Срок, за който лицензът може да бъде удължен: 5 години

 

7. Аутсорсингът

Аутсорсингът е един от най-бързо развиващите се сектори в България. Очаква се, че през следващите години обемът на този сегмент да се повиши още повече. Аутсорсингът в България е предимно разработен в няколко големи градове и фокусиран главно върху обработката на данни, кол-центрове и разработка на софтуер. Също така, аутсорсинг услуги в сектора на изследванията и развитието се разработват от скоро.


В момента, аутсорсингът не се регулира от специфични закони. В областта на човешкия капитал кодекса на труда и закона за насърчаване на заетостта регламентира статута и дейността на агенциите за временна заетост. Този тип агенции стават все по-популярни в страната, в много случаи осигуряват работни места за висококвалифицирани специалисти, които работят по конкретни проекти за български и чуждестранни инвеститори.

 

8. Спа и уелнес туризъм

Предвид богатите природни ресурси на България, един от приоритетните сектори за развитие на страната е спа туризъм. Основното законодателство в тази област включва Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Категоризацията на хотели и СПА, уелнес хотели и балнеохотели се извършва от министъра на икономиката.

 

Очаква се през 2012 да бъде приет нов Закон за туризма. Предложеният текст съдържа изискване СПА центрове, обзаведени за предоставяне на лечебни услуги, уелнес и таласотерапия ще бъдат обект на сертифициране от страна на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правото да използват в имената си абревиатурата СПА или индикатори “лечебен СПА”, “уелнес” и “таласотерапия” или да предоставят услуги под наименование „медицински СПА” или „СПА/уелнес услуги” в брошури, листовки или на интернет страниците си ще бъде предоставено само на тези, които работят в сертифицирани сгради за „медицински СПА”, „СПА”, „уелнес центрове” или „центрове за таласотерапия”.

Според закона СПА хотелите ще получат специална категоризация, на които могат да се издават сертификати за строителство и рекламни материали, които да индикират, че хотелът има разрешително да използва минерална вода и спа процедури и отговаря на законовите изисквания и стандарти.

 

Правната рамка на сектора включва също и Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България от 2009 година, представящ визията и приоритети за развитие и утвърждаване на схеми за устойчив туризъм и мениджмънт на туристически дейности в периода 2009-2013.

 

Основна роля в сектора има Националния съвет по туризъм, който е обществен консултативен и координационен орган на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Той одобрява годишната програма за държавни субсидии в туристическия сектор, координира изпълнението на националните програми за промоциране на туризма, изготвя становища на проектозаконите и прави предложения за поправки.

 

Категоризация на хотелите

Законова рамка

  • Закон за туризма
  • Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения

Компетентни органи

  • Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, действайки по предложение от експертната комисия за категоризация на туристически обекти, трябва да определи една от следните категории места за настаняване с прилежащата им места за хранене и развлечения: "две звезди", "три звезди "," четири звезди "и" пет звезди "категория, както и прилежащите места за хранене и развлечения, места за настаняване с прилежащата им места за хранене и развлечения (с изключение на семейни хотели, пансиони, къщи и отделни стаи):" три звезди "," четири звезди "и" пет звезди "категория, разделно хранене и развлечения:" три звезди "," четири звезди "и" пет звезди "категория.
  • Кметът на общината, който действа по предложение на общинската експертна комисия по категоризация, определя следните категории: заслони - категория "една звезда" и прилежащите места за хранене и забавления, семейни хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и прилежащите места за хранене и развлечения: "една звезда", "две звезди" и "три звезди" категория; други места за настаняване - "една звезда", категория "две звезди" и прилежащите места за хранене и увеселителни заведения , места за разделно хранене и забавления - "една звезда" и категория "две звезди".

Процедури и необходими документи

  • Лице, което ще участва в управлението на ресторант трябва да подаде заявление за категоризация или за промяна на категорията на туристическия обект според Закона за туризма, като следните документи трябва да бъдат приложени: копия на документите удостоверяващи, че лицето има право да извършва бизнес операции, включително според законодателството на страните от Европейския съюз или друга страна, която е член на Европейската икономическа зона; удостоверение, че лицето не е субект на процедури за банкрут или несъстоятелност; доклад за професионалната квалификация и езиковата подготовка на персонала според формите предоставени от регулатора; копия на документите удостоверяващи професионалната и езикова подготовка на управителя на туристическия обект; форма за определяне на категорията на туристическия обект; копия на документите свързани със собствеността; документ, удостоверяващ въвеждането на обекта; копие на договора за наем или всеки друг удостоверяващи, че са налице условия за извършване на съответната туристическа дейност; документ, удостоверяващ плащането на таксата за категоризация.

 

9. Химическа индустрия

Българското законодателство в областта на химическата индустрия се основава на правото на Европейския съюз и по-специално на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета  от 18 декември 2006 относно регистрацията, оценката, оторизацията и ограничаването на химикали и Регламент (ЕО) № 1272/2008 за класификацията, етикетите и опаковките на вещества и смеси. Правната рамка на хармонизираното българско законодателство е представена от Закона за защита от вредните въздействия на химически вещества и смеси.

 

Компетентните органи, които упражняват контрол за изпълнение на законовите изисквания в химическата индустрия са:

  • Регионалните инспекции по околната среда и водите, които контролират производството и употребата на химикали;
  • Регионалните инспекции за контрол и опазване на общественото здраве, които контролират търговията с химически вещества, както и с препарати и продукти, в които се съдържат;
  • Инспекциите по труда, които контролират предоставянето на информация на работниците за химикалите и прилагането на мерки за управление на риска при работа с тях на работното място.

Във връзка с горното, въведен е разрешителен режим за биоциди. Биоцидите се продават и използват след издаване на разрешение от министъра на здравеопазването.

 

10. Храни и селско стопанство

Хранителната индустрия и селското стопанство са сред най-важните и динамично развиващите се сектори на икономиката в България. Правната уредба на тези сфери е обширна и обхваща няколко закона и подзаконови актове, най-важните от които са: Законът за храните, Законът за фуражите, Закон за животновъдството, Закон за виното и спиртните напитки, Закон за подпомагане на селскостопанските производители.

 

Производството, вносът и разпространението на храни трябва да отговарят на множество нормативни изисквания и в много случаи се изисква да бъдат получени специални разрешителни, лицензи и разрешения. Например, изискват се лицензи за внос на селскостопански продукти, извършва се контрол и сертифициране за биопродуктите, сертификати за млечните продукти в случай, че се спазват българските държавни стандарти.

 

Държавният контрол в съответствие със стандартите на Европейския съюз за контрол на безопасността и качеството на храните, хранителните и фуражните добавки, напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, граничния контрол, контрола върху материали и предмети, предвидени да бъдат в контакт с храни, и др. Се провежда от Българска агенция по безопасност на храните, създадена в началото на 2011 година.

 

Хранителните продукти могат да се предлагат и продават само в обекти, регистрирани съгласно Закона за храните. Регистрираните обекти за производство и търговия с храни трябва да отговарят на хигиенните изисквания и да имат въведени добри практики за производство и търговия с храни, както и въведена система за управление на безопасността на храните.

 

Регистрацията на обектите за производство и търговия с храни се извършва от областната дирекция по безопасност на храните по местоположение на обекта. За извършване на регистрацията, търговецът подава заявление, към което прилага списък на групите храни или ястия, които ще бъдат произвеждани или продавани в обекта. За всеки нов продукт търговецът следва да подаде ново заявление към администрацията. В срок от тридесет дни след подаване на документите съответният орган извършва проверка на място за съответствие на обекта със законовите изисквания. В случай, че обектът изпълнява изискванията, регистрацията се извършва в 15-дневен срок от извършване на проверката на място и за така регистрирания обект се издава удостоверение за регистрация.

 

Съществува, също, регистрационна система за селскостопанска техника и за горска техника. Собственикът на съответната техника следва да я регистрира в срок от 30 дни от придобиването й в регионалната служба на Контролно-техническата инспекция към Министерство на земеделието и храните. Целта на регистрацията е упражняването на контрол върху съществуващата селскостопанска и горска техника, за да се гарантира тяхната безопасна употреба.