Разширено търсене

5. Национален (български) съд / арбитраж

5.1    Разрешение на спорове

Българската съдебна система и йерархия на българските съдилища включва четири вида органи на съдебната власт: районни съдилища, окръжни съдилища, апелативни         съдилища и на върха на йерархията са двете върховни съдилища - Върховният касационен съд и Върховния административен съд.

 

Разрешаване на спорове от съдилищата обикновено се регулира от Гражданския процесуален кодекс ("ГПК"). Според ГПК българските съдилища притежават изключителна компетентност, за да разгледат всички граждански дела, включително инвестиционни спорове.

 

Българските съдилища са компетентни да правораздават срещу всички лица (физически и юридически лица) в България, освен в случаите на екстериториалността.

 

От 1 януари 2007 г., когато България стана член на Европейският съюз, съответните норми на ЕС са приложими в България, включително Регламент (ЕО) No.44 / 2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В случай, че българските съдилища бъдат компетентни да разрешават инвестиционни спорове, съгласно правилата на регламента, разпоредбите на ГПК ще се прилагат за съдебни производства.

 

ГПК въвежда специален иск- процедура която се прилага за решаване на търговски спорове. Легална дефиниция на "търговски спор" в ГПК е много широка и включва в нейното съдържание, както следва:

  • търговски спорове по сделката, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването на една такава сделка спрямо нововъзникнали обстоятелства;
  • приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
  • участие в търговско дружество, както и за установяване на допустимостта или     недействителността на запис, както и за несъществуване на обстоятелство,         записано в търговския регистър;
  • попълването масата на несъстоятелността, включително действията на кредиторите за установително съдебно решение;
  • картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно положение или на господстващо положение.

Съдебното производство на българските съдилища може да се развие в три от случаите - първа инстанция, апелативен съд (който може да е Oкръжния съд или Апелативния съд) и касационен съд (Върховния касационен съд). Делото на втора инстанция може да се разглежда от Върховния касационен съд, в случай на обжалване и когато интереса надхвърля лв. 5.000 (EUR 2,500) по граждански спорове или 10,000 лв. (EUR 5,000) в търговски спорове и при условие, че на втора инстанция съдът се е произнесъл по въпроса за материалното право или процесуално право:

  • когато се разглеждат в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд;
  • ако съществува непоследователна съдебна практика;
  • е от значение за правилното прилагане назакона, както и за напредъка на закона и съдебната практика.

Българския Закон за международния арбитраж предвижда специфични правила, приложими към признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения, но в случай на чуждестранно съдебно решение издадено от съд на държава-членка на ЕС, разпоредбите на Регламент (ЕО) №044 / 2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ще бъдат приложими. Така и двата правни инструмента имат подобни разпоредби.

 

Според закона съдебни решения на чуждестранни съдилища се признават от органа, на който посоченото решение е представен. При промяна на условията за признаване на чуждестранно съдебно решение може да бъде повдигнато като въпрос при един спор, може да бъде предявен иск за установяване пред Софийския градски съд. Този съд е компетентен да разглежда дела за изпълнение на чуждестранни съдебни решения.

 

В хода на процедурата за признаване и за изпълнение на чуждестранни съдебни решения съдът не разглежда делото по същество, а спора се решава от чуждестранен съд.

 

5.2. Алтернативното решаване на спорове

По-бързо и по-евтино в сравнение със съдебната процедура, арбитражът е най-популярния начин за разрешаване на спор в България. Арбитражни производства в България се уреждат от Закона за международния търговски арбитраж ("ICAA"), съответните международни договори, по които България е страна и правилата на съответната институция на арбитраж, ако е приложимо.

 

ICCA се отнася до международен арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България и една от страните по спора има обичайно местопребиваване, седалище според  акт за учредяване или мястото на действителното управление извън Република България. ICCA се отнася и за вътрешен арбитраж, когато нито една от страните в производството не е чуждестранно лице. Арбитражът е компетентен за уреждане на граждански и / или търговски спорове, както и спорове, отнасящи се до запълване на празнотите в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства. КЗК изрично изключва от компетентността на арбитража спорове, които имат към техния предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

 

Има повече от една дузина арбитражни институции в България в момента. Най-известните и уважавани сред тях са на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата

(http://www.bcci.bg/arbitration/index.html)

и арбитражен съд в българската стопанска камара

(http://www.bia-bg.com/arbitration/).

 

Таксите, свързани с арбитражни институции в България се различават една от друга и са посочени в техните съответни тарифи и правила за арбитража. По принцип таксите се формират въз основа на стойността на иска, тъй като те увеличават пропорционално на него.

 

Размер на държавната такса за изпълнение на арбитражно решение, издадено от арбитражен съд в България е 0,2% от интереса, за които се иска изпълнение.

 

По отношение на признаването и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения ICCA се отнася към тези международни споразумения, по които България е страна. С оглед на това, подобни решения, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения ("Конвенцията") до степен, че не са в конфликт по отношение на двустранните споразумения, сключени от България, които предвиждат специфични правила за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Освен ако не е предвидено друго в международна конвенция, към която България е страна, компетентният съд е Софийски градски съд.

 

Софийският градски съд може в някои специфични случаи да откаже признаването и изпълнението на арбитражното решение, например когато не е имало валидно арбитражно споразумение или в случай на нарушение на процесуалните правила или разпоредби на арбитражното споразумение, както и когато признаването или изпълнението на арбитражното решение би било в противоречие с обществените норми в България.

 

Таксата, събирана от Софийски градски съд за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е фиксирана на 50 лв. (приблизително 25 евро).