Разширено търсене

История

 

За земите на България има исторически данни отпреди повече от 3000 години.

 

Балканският полуостров е бил средище на множество цивилизации: тракийската, римската, византийската както на племена и народи, които са били претопени или изгубили идентичността си в течение на вековете.

 

Българската държава съществува от 13 века. Бива основана през 681г., когато славяни и прабългари се обединяват под властта на хан Аспарух.

 

Покръстването на българите през 864 г. ги прави неразривна част от християнската цивилизация.

 

Създаването на кирилицата през втората половина на девети век има силно влияние върху културното развитие на страната и поради факта, че преди това са се използвали единствено латинската и гръцката писменост.

 

След близо двувековно византийски владичество, през 1185 г., братята Асен и Петър въстават и византийците са принудени отново да признаят автономната българска държава. Днешният град Велико Търново става център на Второто българско царство.

 

През 1202г. цар Калоян (1197 - 1207г.) сключва мирно споразумение с Византия, което дава на България пълна независимост, което от своя страна допринася за разцвета на Българската култура. След смъртта на цар Иван Асен II, политическа нестабилност заплашва българите.

 

През 1396г. България пада под турско владичество, като окупацията продължава близо 500 години.

 

След Руско-турската освободителна война през 1878г., България възвръща свободата си след пет вековно Турско робство. През 1879г. Великото народно събрание приема първата конституция на България, която е призната за една от най-демократичните за времето си.

 

Първото десетилетие на 20 век България изживява години на развитие на икономиката и просперитет. Българските стоки и българската валута - "Златният лев", са високо ценени на западния пазар, засилват се връзките със страни като Австрия, Германия, Франция и Великобритания.