Разширено търсене

Балнеология

Основни факти

История

Тракийски и Римски период

През римската епоха (I–VII в.) балнеологичните курорти се свързват с грижите  за укрепването на физическата мощ на легионите.

България е била осеяна с терми и балнеолечебници по всички краища на страната: Аугуста /днес Хисаря/, Пауталия /Кюстендил/, Термополис /Бургаски минерални бани/, Германея /Сапарева баня/, Танзос /Сливенски бани/, Сердика /София/.

Днешната столица на България – София е възникнала и се е развила благодарение на минералните си извори. Заради тях Император Константин Велики казва: “Сердика е моят Рим”!

Дават се първите класификации на минералните води.


Готският летописец Йорданес (VI век) описва Термополис (днешните Бургаски бани) като

“Огнена горещина, която изригва от извора, най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни“.

Балнеологични центрове са строили императорите Траян, Септимий Северий, Максимилиан, Юстиниан.

Най-голямата римска баня на Балканите са Римските терми във Варна, изградени края на II век.

 




Термополис (Бургаски минерални бани) - голям балнеологичен център,посещаван от множество римски, византийски императори, български царе и османски султани.

Хисаря (още Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис,

Топлица) – град с богата хилядолетна история, още когато траките са използвали местните минерални води за лечебни цели.

Средновековие и съвремие

През IХ век Климент Охридски създава Охридската школа и първата болница при Климентовия манастир в Охрид.

Счита се, че Свети Иван Рилски е помагал на болните и е написал  сборника “Лекарственик” – един от първите образци за водене на медицинска дейност в България.

Минералните води се използват предимно за хигиенни нужди - строили са турски бани, най-често върху останките на римските.

1885 г. През османското господство е отпечатан първият български Каталог на минералните води.

В началото на ХХ век се изграждат модерни и красиви балнеолечебници на местата на старите римски терми.

 


Първият химически анализ на минерална вода в България е извършена през 1882 год. от 5 минерални извора в Хисаря, като за тази цел правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”. - Това е началото на балнеолечението в България!

1950г. се създават се редица национални курорти, които се профилират по групи заболявания.

1959г. съществуват два типа здравни заведения: балнеолечебници и балнеосанаториуми.

До края на ХХ век многобройните курортите в България се структурират на: санаториуми, курортни поликлиники, пансионати, почивни домове, балнеолечебници, калолечебници.

България излезе на европейската СПА карта 


Съществуват редица хотели, санаториуми, клиники, но има възможност за закупуване на почивни станции, изградени хотели (недвижима собственост на добри цени в планинските региони и черноморското крайбрежие)

Модерни СПА хотели и балнеологични центрове, целогодишно предлагат всички видове СПА и уелнес пакети и медицински програми. Почти всички са с категория 4 или 5 звезди, разполагат с минерални басейни, сауни, солариуми, фитнес центрове, тренажори, козметичен салон и пр. както и с екип от добре обучени специалисти.

 

България е една от най-благоприятните страни за възстановяване и лечение чрез водата.

 

Най-значимите ефекти от минералните води в България:

  • Понижаване на кръвното налягане и подпомагане работата на сърцето
  • Регенериране и усилване на имунната и сърдечно-съдовата системи
  • Подобрение на метаболизма
  • Елиминиране на функционални разстройства
  • Противовъзпалителен ефект
  • Някои минерални води подобряват устойчивостта на организма спрямо радиоактивно влияние
  • Благотворното въздействие при бронхити, ставни, бъбречни, кожни, гинекологични заболявания и др.
  • Здравословни подводни масажи и подводна гимнастика

Характеристика на минералната вода:

  • Температура (10°C - 103°C) с доказани лечебни свойства
  • 0.5 - 63 л/сек -  капацитет на минералните извори
  • Общият им дебит е около 270 милиона литра в денонощие
  • 400-1500 м дълбочина на минералните извори
  • 55% от общия дебит са ниско алкалните води (pH 7.2 –8.2)
  • Около 65 са балнеологичните курорти
  • Всеки курорт има термални извори с лечебен ефект върху различни органи и части от тялото
  • Минералните води са годни за консумация
  • Повечето курорти се намират в планинските региони на България и предлагат свеж въздух и перфектни условия за възстановяванеот тях

България притежава около 600 разработени находища на минерални води и над 1 600 извора, но се използват едва 30%.

 

Разпределение на дебита (в %) по температурни интервали

  • Дебитът на минералните води в България е от няколко литра до няколко хиляди литра в минута
  • 80% от всички извори в страната са топли или горещи, разпръснати из цялата страна
  • в Сапарева баня е единственият активен гейзер на Балканите, чиято вода е най топлата в Европа - 103° С

България е втора в Европа след Исландия и изпреварва държави, с доказани традиции в балнеологията, по отношение на съществуващи,  развити и регистрирани (сертифицирани) ресурси на минерална вода.


Чехия

Унгария

България

Брой

минерални извори

463

450

600

Средна температура

на минералната вода

70оС

65-70оС

70-75о С

Най-топлия извор гейзер

73оС

96оС

103оС

 

По думите на проф. д-р на геоложките науки Костадин Щерев, който е автор на хидрогеотермалната панорама на България в издадения от Европейската комисия “Атлас на геотермалните ресурси на Европа”, в България има огромни запаси от подземни минерални извори. Твърди се, че ако се сумира общият дебит на всички тях, той ще надхвърли количеството на всички бутилирани минерални води в света. Общият годишен обем на запасите от минерални води, които могат да бъдат използвани, е над 100 млн. кубични метра, но едва 6% от тези находища са добре проучени.

 

СПА центрове в България:

1. Банкя

2. Сандански

3. Велинград

4. Павел Баня

5. Наречен

6. Поморие

7. Кюстендил

8. Хисаря

9. Момин проход

10. Вършец

11.Овча могила

12. Баните, Смолянско